Хранителни агенти

Позволени и забранени хранителни агенти в ЕС. Връзка с МС и невродегенеративни заболявания

Дефиниция

По своята същност, това са вещества, които се добавят към хранителните продукти с цел подобряване на хранителните им качества или по-дълго съхранение като се избягва тяхното влошаване. Например, стамилизатори, консерванти, емулгатори и пр. Наричани са още „хранителни агенти“.

История

Хранителните добавки са изобретени в средата на индустриалната революция с цел производство, което да може да бъде съхранено за по-дълго време и така да бъде разпространявано и в далечни дестинации.

Историческите сведения посочват, че обработването на храната започва с опушване на месото с цел подобряване на вкусовите му характеристики, както и потапянето му в солена вода, играеща роля на консервант, действащ антимикробно. Има сведения от 3000 г пр. Хр. за знания относно подправките, които позволяват на храната да усили вкусовите си качества или да имат антимиобно действие, както и да я запазват за по-дълго време.

До индустиралната революция тези традиции се запазват, но технологичния напредък и необходимостта от по-голямо производство, което да може да бъде съхранявано и транспортирано, налагат появата на нови технологии за обработване на храна и нейното съхранение. Производството на храна се съсредоточава в големи фирми и създаване на промишлени отрасли.

20-ти век е исторически период, в който промишлеността се опитва да отговори на търсенето на потребителите без да търси научно изследвани методи. Понастоящем се извършва научна оценка и тестване на добавките, използвани в храните като отделните съюзи, федерации и държави имат свои органи за тази цел. Това означава, че не всяка държава по света има еднакви правила за употребата на хранителни добавки в промишлеността с останалите. Най-точен пример е, че Американската агенция за контрол на безопасност на храните и лекарствата (FDA) използва много неразрешени в ЕС хранителни агенти.

Позволени хранителни добавки в ЕС

В ЕС границата на безопасност на употреба на хранителни добавки от промишлеността се определя от EFSA по молба на Европейската комисия. Законодателството е в 4 опростени регламнта, които регулират разрешаването на употреба на хранителни добавки като хранителни добавки, хранителни ензими и ароматизанти.

На регулация подлежат не само конкретните хранителни добавки, изполвани в хранителните продукти, но и пестицидите, използвани в хранителната промишленост, хранителните фуражи и лекарства за животни, ефект върху околната среда и други.

Пълният списък на позволените хранителни агенти в ЕС може да бъде открит тук: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2011/1129/oj?locale=bg

Връзка на вредни хранителни добавки с множествена склероза

Глутамат и аспартам

Глутамат представлява неесенциална аминокиселина, която присъства в човешкото тяло. Използването й в хранителната промишленост е с цел подобряване на хранителните качества и вкус. Различните му разновидности са: глутаминова киселина (Е 620), натриев глутамат (Е 621), калиев глутамат (Е 622), калциев глутамат (Е 623), амониев глутамат (Е 624) и магнезиев глутамат (Е 625). Според неофициални днни, той води до пристрастяване и неврологична симптоматика. Тези данни са отхвърлени от експертна оценка, която заключава, че единственият наблюдаван ефект е повишено тегло на бъбреците и повишено тегло на слезката, което обаче не е съпътствано от неблагоприятни последствия и следователно повишаването на теглото не прави този хранителен агент забранен. Позволените нива на глутамат в ЕС са: допустим дневен прием от 30 mg / kg bw на ден, изразена като глутаминова киселина, за глутаминова киселина и глутамати (Е 620-625). 

Аспартамът предствлява нискокалоричен подсладител, който също е обект на спорове и дискусии. Според неофициална информация той може да допринасе за поява на редица симптоми като: главоболие, световъртеж, гадене, безсъние, депресия, затлъстяване, шум в ушите, промени в менструалнията, дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременност, обриви, сърцебиене, задух, ставни болки, зрителни проблеми и други. Тази информация не е научно потвърдена и явно касае предозирането с този консервант. Позволените за организма на човек в ЕС са 40 мг дневно. Той носи своя номер Е-951.

Като заключение може да се обобщи, че настоящите политики за контрол на безопасност на храните с посочени допустими граници на безопасност на всички позволени хранителни агенти, означава, че предозирането с тях може да има негативни посследици при МС.

Както вече съм отбелязвала, на пациентите с това заболяване не се препоръчва преяждане или гладуване, защото, както едното може да доведе до неблагоприятни за здравето последици, а особено за бъбреците, така и лишаването на организма от хранителни вещества необходими за организма за дълъг педиод от време, може да бъде също толкова опасно.

Реклами
%d блогъра харесват това: